минимална работна заплата (Bulgarisch)

• Права и изтичане на правата
• Специални и извънредни плащания
• Допълнителни възнаграждения и надбавки
• Плащания и обезщетения в натура
• Водене на документация
• Контрол

От 1 януари 2015 г. в Германия има важещо за всички отрасли задължително минимално трудово възнаграждение. То е в сила за всички работещи на територията на Германия. От 1 януари 2026 г. то е 13,90 евро (бруто) на час, като на 1 януари 2027 г. ще бъде повишено на 14,60 евро (бруто) на час.

Законоустановеното минимално трудово възнаграждение се прилага независимо от обхвата на дейността и националността на работещите. Следователно то се прилага и за работещи на непълно работно време (т.нар. “миниджоб”), сезонни и чуждестранни работници, ако те работят в Германия. Те получават минимално трудово възнаграждение независимо от това дали са наети от местен или от чуждестранен работодател.

Изключение от разпоредбата за заплащане на минимално трудово възнаграждение са работници на възраст под 18 години без завършено професионално образование. От нея също така са изключени (за първите шест месеца на заетост) работници, които са били дългосрочно безработни непосредствено преди започване на работа.

По правило минималното трудово възнаграждение е в сила и за стажантите. Изключение от него са:

• задължителните стажове в училище, като част от обучение или следване,
• доброволни стажове като част от обучение или следване, както и
• стажове за ориентиране с продължителност до три месеца.

Права и изтичане на правата

Работниците имат право на законоустановеното минимално трудово възнаграждение за всеки действително отработен час през отчетния период (обикновено календарният месец). Това важи и за извънредния труд.

Работодателите са длъжни да изплащат минималното трудово възнаграждение на уговорената дата или не по-късно от договорения краен срок за това. Плащането се извършва не по-късно от последния работен ден на банката от месеца, следващ месеца, през който е извършена работата. Отклонения от тази разпоредба се допускат само в тесни граници, ако се използва писмено договорен отчет за отработеното време. Ако последният ден от календарния месец е събота, неделя или официален празник, правото на минимално трудово възнаграждение трябва да бъде удовлетворено не по-късно от предходния ден.

Специални и извънредни плащания

Специални плащания като например коледни или празнични бонуси се зачитат към минималното трудово възнаграждение. Условие за това е те да представляват възнаграждение за извършената работа и да бъдат неотменимо изплатени на работника.

Към минималното трудово възнаграждение обаче не могат да бъдат зачетени специални плащания с право на отмяна или плащания за дългосрочна работа в съответното предприятие. Зачитане е възможно само при плащания, които се правят само за същия отчетен период като редовните. Следователно при отчитане на календарен месец специално плащане може да бъде зачетено за законоустановено минимално трудово възнаграждение само ако то се изплаща заедно с редовното плащане за съответния месец.

Допълнителни възнаграждения и надбавки

По правило допълнителните възнаграждения и надбавките, които представляват възнаграждение за извършената работа, също могат да бъдат зачетени към минималното трудово възнаграждение. Това се отнася например за надбавки за работа на смени или в тежки условия, или за допълнителни възнаграждения за работа в неделя и на официални празници. Като минимално трудово възнаграждение обаче не могат да бъдат зачетени плащания, направени от работодатели въз основа на законова разпоредба. Такъв е случаят например с надбавките за нощен труд.

Плащания и обезщетения в натура

Работодателят дължи минималното трудово възнаграждение на имащото право да го получи лице под формата на пари. Това полагащо се на лицето възнаграждение не може да бъде заменено с плащания и обезщетения в натура. При сезонни работници е възможно зачитане като минимално трудово възнаграждение на изплатени като компенсация за направени разходи и квартирни средства само в тесни граници.

Водене на документация

За да се гарантира, че за съответното работно време действително се изплаща дължимото минимално трудово възнаграждение, в определени случаи работодателите трябва да документират отработените от работниците часове. Това задължение важи за всички работещи на непълно работно време (т.нар. “миниджоб”) с изключение на тези, които работят в частни домакинства. Освен това то се прилага в определени сектори, например:

• в строителната индустрия,
• в ресторантите и хостелите,
• при услугите по почистване на сгради,
• в горското стопанство и месната промишленост и
• в сектора на спедицията, транспорта и логистиката.

Въпреки това задължението за водене на документация за отработе-ното време може да отпадне, ако бъдат надвишени определени прагове на възнагражденията.

Не са налице формални изисквания по отношение на задължението за документиране на отработеното време, като е достатъчна и ръкописно водена документация. Въпреки това началото, краят и продължителността на дневното работно време трябва да бъдат записани в рамките на една седмица, считано от датата на извършване на работата.

Контрол

Митническите власти следят за спазването на разпоредбите относно минималното трудово възнаграждение. Тук отговаря работното звено „Финансов контрол на недекларирания труд и нелегалната заетост“.